Особеният вид родителство − за децата без родители

Бракът и семейството са обект на много научни изследания, за които има и много подкрепителни факти в исторически план. Като една от неизменните цели на бракa и семейството се разглежда и биологичното възпроизвеждане, но тук все още не говорим за родителство, а реализиране на биологично заложен инстнкт. Ако ги нямaше нормативната институция на бракът и семейните отношения, щеше да бъде почти подобно като при животните! Но все още малко науки разглеждат проблема на „родителсвото” и то такова, каквото е познато на голяма част от нас. В настоящият текст няма да разгледам „родителството” от позицията на теоретичен модел, а ще стане дума за един по-особен вид родителство, такова каквото го срещат децата, изоставени от родителски грижи. Това са общо 174 деца, настанени в ДМСГД- гр. Варна /данни от ІХ.2008г/. За много от тях институционлната грижа е първата форма на грижа, с която се срещат. Аз съм свидетел как голяма част от тях полагат невероятни усилия да оцеляват и съществуват в тази жестока реалност, но също съм и свидетел, че понякога тази грижа е по-малката от всички злини, с които се срещат в живота си.

В голяма част от страната ежегодно се провеждат форуми от типа на „Отговорното родителство”, в подкрепа на това, че е лесно по смисъла на биологичната си функция да се възпроизведеш, но истински голямото предизвикателство е да възпроизведеш себе си и бъдеш Родител, което си остава и голямата загадка за много кандидат-осиновителски двойки.

Всички ние работещи в облстта на детската грижа, много често виждаме невъзможността на биологичните майка и баща да поемат отговорност за своите деца. Ние сме свидетели и на това как физиологично много млади момчета и момичета стават майки и бащи, но това не означава, че те биха могли да изпълнят за своите деца тези функции и не знаят какво да правят с мястото си на такива!

Срещаме се с много мъже и жени, които не могат да заемат мястото си на бащи и майки, поради което има и толкова институции, специалисти и алтернативни форми на грижа! Но други случаи, като тези на децата Георги, Стоян, Константин, Петя, Анастасия, Йовка, Стела, Марияна, Надя и т.н.(имената не отговарят на действителните),ни показват, че понякога в рамките на институцията тези функции са работещи и имат особено значение за тези деца - помагат им да порастват и открият достойнствата на Света около тях. Това, което ми показва опитът с тези деца, е че понякога те не са готови да напуснат институцията и това, което им дава тя, трудно откриват в друга близка до семейната среда. Това са имената на реални деца, на които твърде късно им бе предложена алтернатива на институцията. Деца, които до 4-5- годишна възраст познаваха само „домската” реалност и преходът към „по-добрите” грижи се извърши с цената на емоционални кризи и психосоматични „изобретения”. Срещайки се с тези съдби, хората и специалистите до тези деца продължават да си задават въпроси от типа: „Защо на тях им е трудно и не приемат „по-добрите” условия? В какво сбъркахме? Кое е по-малкото зло за тези деца? Как да им помогнем да продължат?”

Част от тези отговори ни дават научните постановки на френската психоаналитична школа, ориентирана от Жак Лакан. Според тях мястото на Майката и Бащата не са предначертани от някаква специална поготовка или родова организация. Майката и Бащата - това са функции! Да бъдеш Майка или Баща е функционален въпрос, който не зависи от конкретният метафизически индивид с неговото тяло. Те не са осъзнати функции, а несъзнателни и могат да се изпълняват от различни институции - напр. институцията на приемното и осиновителското семейство, институция подобна на ДМСГД и др.

Но това би могло да стане, само ако имаме функциониращи майка и баща или по-точно някой, който да изпълнява майчината фнкция – да се грижи за детето, измисляйки майчин език, който да позволява на детето да обитава по уникален начин храненето, преобличането, къпането, съня и пр. Не на последно място и някой, който да изпълни бащината функция- да даде име на детето и по този начин да го впише в символичните родствени връзки, които го предшестват, да му отвори място на света и в света на човешките отношения, баща който въвежда символичния Закон, да назовава нещата, които се случват с детето и най-вече тези от порядъка на кастрацията /загуби, раздели, наранявания и пр./.

Както Весела Банова казва: „Цялата работа е да се предостави на детето в институция майчината и бащината функция, точка от която да се види обичано, достойно /в погледа на другия/ и грижа, която да не е анонимна! Същата задача стои и в институцията, институцита на приемното и осиновителското семейство и семейството въобще!”

Предизвикателството на родителството е едно за всички- биологично, приемно, осиновителско семейство и т.н. Но мястото на майката и бащата са функции, за които трябва да държим сметка когато вземаме решения изхождащи от „най-добрия интерес на детето”. Те ни помагат и ни показват кой е правилният избор за неговото бъдеще, тъй като „най-големият дар за детето е да му дадеш корени и криле!!!”