Със спортменски подход към семейно щастие
"-Лелееее, бомба ли е паднала тук?"
"-По-добре си замълчи, щото по цял ден си на работа, а вкъщи не си помръдваш и пръста!"
Да ви са познати случайно такива ситуации? С тези или с подобни реплики всяка вечер така се започват скандали в хиляди семейства. Причината за това е, че всяка вечер изтерзани и преуморени мами и татковци се срещат в къщи и отвъртат вентила на напрежението, натрупано през деня. Онзи, който се прибира с изпънати от работния ден нерви, бързичко пáли за дреболии-неизмитите съдове в кухнята, разхвърляните играчки по дивана...А пък онзи, който цял ден се е опитвал да угоди на децата и да въдвори някакъв ред в къщи, бързо развързва чувала с нервите и го изсипва пред половинката си. Въпреки, че и двете страни са копнеели за този момент.
Подобни разногласия не се изпаряват от самосебе си-тук се налага да се подходи с такт. Защото колкото и справедливо да са се разпределяли ежедневните задължения преди раждането на бебчето, то след появата на новия член на семейството партньорите си поделят непринудено класическите родителски роли- ТЯ си скъсва Д-то с домакинска работа, ТОЙ се грижи за прехраната иииии...значително по-малко за задълженията си в къщи. Все повече проучвания потвърждават тази теза, разбира се с друга словесна обвивка.
По-интересен е фактът, че всичко това се случва без никакъв умисъл - много бащи искат да са полезни за семействата си и да помагат в къщната работа. Капанът щраква самичък: онзи, който по цял ден си стои в къщи, върши ествествено и по-голяма част от работата. А другият, който вечер се прибира от работа, констатира само моментното състояние в къщи и не може да прецени, колко много работа е отхвърлена през деня. А и нека искренно да си признаем - колко ли мъже дълбоко в сърцето си харесват домакинската работа! Ако не е особено наложащо, по-добре да си траят и да си гледат футбол.
Добре де, а сега какво да предприемем за решаването на проблема?
Седнете заедно и обсъдете проблема спокойно.
Важно е и двете страни да осъзнаят факта, че задачите по-малко няма да станат и ще трябва да се преразпределят. Вярно, че на работното място има достатъчно напрежение и че работата въпреки това трябва да се запази в името на семейството. Но да се грижиш по цял ден за дете си е също фултайм-джоб и изисква нерви като корабни въжета. А и домакинството не може самичко да се върше, особено когато пък и детето е част от него. Т.е. всеки е заслужил червена точка за работата си през деня!
Преразпределете си задачите
Единственото спасение е да се работи като екип. Основният въпрос за решаване е: как да разпределим домакинската работа честно и поравно, така че въпреки нея да остане за всекиго мъничко свободно време?
Нашето предложение- направете списък от ежедневните задължения и преценете заедно, кой какво може да поеме. Направете си отстъпки-нека всеки да получи и поне по едно от приятните за нея/него задължения.
Придържайте се към уговорката си!
Особено важно условие, ако желаете семейният климат да се характеризира занапред с повече слънчеви дни!
Децата - малки гении
Родителите могат да научат от децата си много. Децата се радват и наслаждават на неща, на които възрастните не обръщат никакво внимание. Те гледат на света с други очи и се опитват да го представят по-светъл и на своите родители. Ето на какво могат да Ви научат децата.
Хаосът като нов ред в дома
В дома ви навсякъде са разхвърляни играчки, по мебелите откривате остатъци от храна. Подреденото жилище, там където всичко си има своето място, се харесва на всички. Но ето, че децата допринасят за новия му облик, за най-нормалния хаос във Вашия дом и на Вас точно това Ви харесва или поне се опитвате да Ви харесва.
Животът е радост
Децата не се нуждаят от много, за да са щастливи и радостни и това Ви го доказват всеки ден. Те откриват постоянно нови неща, с които да се забавляват и смеят. Достатъчно е, да можете да се заразите от детското настроение, за да бъде и Вашият ден по-хубав.
Децата и въпросите
Защо? Как? Кой? Децата поддържат родителското мислене във форма. Те очакват отговор на всеки въпрос и родителите им трябва да реагират винаги моментално и адекватно. Има въпроси, на които самите Вие не знаете отговора-в такъв случай погледнете в енциклопедията, това ще помогне и на двете страни. Любопитството на децата кара и родителите да се замислят за нещата от живота.
Чакането си заслужава
Таткото е приготвил обедната каша на сина си, но точно в този момент детето не е приключило с играта си и няма време за обед. Децата имат друга представа за времето от родителите. Сега, веднага, бързо-думи, които не означават нищо за децата, но толкова повече пък за родителите им. Това не е причина да се ядосвате и да ставате нервни - две-три минути няма да променят глобално ситуацията.
Собствено мнение
Там, където родителите ще заобиколят дадено кално място, точно там ще нагазят децата. За тях това е ново и интересно преживяване, но не и за родителите. Заедно с Вашите деца имате възможността да преоткриете разнообразието на ежедневието и да превъзмогнете така сивотата му.
Метод на възпитание
Всеки има свой метод на възпитание и той със сигурност се различава от този на партньора, на бабата или на учителя. Единият помага и подкрепя , но и често упреква. Другият хвали и оставя детето да прави каквото си иска. Трети пък смята, че с повече наказания ще успее да покаже правилния път на детето. Не е лошо детето да се подлага на различни методи на възпитание. Притесненията на родителите, че детето може да страда от такива противоречия са несъстоятелни. Това е така, защото методите на възпитание могат да се допълват, но дотолкова, че да няма големи различия между отделните възпитатели.
За да не се обърква детето е добре, когато майката и бащата имат различни мнения, но съществено да се спазват основни правила, като напр.:
Децата могат спокойно да разбират, че родителите им понякога са на различно мнение. Така те научават, че в живота има не само една истина и не само добро или лошо, което е предпоставка за развитие на толерантност.
Първата година
През първата година от живота си всяко дете се уповава на любовта, признанието и симпатията на своите родители. Когато ги получава открито, то се чувства желано и обичано. Децата, които могат да се уповават на своите родители, стават уверени в себе си. Родителите, които поглеждат сериозно на нуждите, желанията и чувствата на децата си, ги подготвят така по-лесно за по-късния сблъсък с действителността. През първите месеци от живота си Вашето бебе Ви показва нуждата си от храна, любвеобилност или от помощ при всяка болка. То плаче, смее се и наблюдава реакцията Ви. Така родителите бързо разбират за състоянието на детето. Когато е гладно или му е студено или никой не му обръща внимание, то изпада в ужас и се чувства изоставено. Затова трябва да реагирате на всеки детски сигнал и не си мислете, че по този начин разлигавяте Вашето бебе. Напротив, по този начин детето разбира, че може да разчита на родителите си и да заздрави връзката си с тях. Всички родители се надяват да са търпеливи, жизнерадостни и пълни с разбиране към децата си. Но повечето забелязват бързо, че в един напрегнат ден не всичко отговаря на техните представи за идеалното му протичане.Не се поддавайте на умората и на напрежението! Децата не се нуждаят от перфектни родители, които винаги вършат всичко правилно. Напротив, те се нуждаят от майка и баща, които са спонтанни, пъргави и човечни и които понякога грешат. В процеса си на развитие децата разширяват полето си на изява, понякога дори против волята на родителите си. Невъзможно е постоянно да сте нащрек, за да предпазите детето от всевъзможни опасности. Затова е нужно и важно да съшествува една или друга забрана. Така децата се научават как да се справят с разочарованието и разбират къде са границите на позволеното. Важно е детето да разбира какво искате и какво не, кое Ви ядосва и кога имате твърда позиция. Упреци и мърморене показват на детето, че нещо не е на ред, а едно твърдо "Не!", че трябва да престане.
Доверете се на собственото си чувство!
При първо дете много родители са несигурни и ги е страх, че могат да направят нещо грешно. Ето някои съвети за първите вълнуващи месеци от живота на Вашето бебе:
Силен плач
Всички бебета плачат: според статистиката 75% от децата плачат около 2 часа на ден през първите три месеца. Някои бебета плачат дори по пет часа на ден и това може да изнерви родителите, които през първите месеци са достатъчно изморени. Но никое бебе не протестира без причина и не винаги плачът означава глад. Бебетата плачат и когато са изморени, когато им е скучно, когато са раздразнени.
Колко плач е нормално?
Няма определена граница за това колко е нормално да плачат бебетата. Повечето плачат вечер и през ноща. След третият месец плачът и викането постепенно намаляват.
Какво би успокоилo бебето:
Избягвайте на всяка цена:
Опасности
През първата годинка не слагайте възглавница в леглото на детето
Всякакви въжета и връзки дръжте надалеч от детето, тъй като съществува опасност от задушаване.
Биберон или палец?
Дългогодишното смучене на палеца може да доведе до деформиране на челюстта. Затова е желателно през първите три месеца да се дава биберон на бебето, за да не се заплесва по палеца си. Бибероните са любими на децата до третата годинка, а децата, които си смучат палците, продължават да го правят докато тръгнат на училище.
Съвети!
Използвайте биберони от латекс, за да намалите опасността от деформиране на челюстта. Особено за по-големи деца бибероните от силикон не се препоръчват, тъй като не са достатъчно устойчиви.
Желателно е да изварявате редовно бибероните. Не ги слагайте в устата си, за да не прехвърлите микроби на бебето.
След два, три месеца е добре да смените биберонa с нов по хигиенични съображения.
Хъркането при децата
Хъркането при децата не е нищо необичайно, но въпреки това трябва да се наблюдава сериозно, защото нощните проблеми с дишането могат да имат лоши последствия. Повече от половината от всички деца между една и четири годинки хъркат редовно. Малките момченца хъркат по-често: 63 процента срещу 58 процента от момиченцата. При много от децата хъркането е временно явление, но при други не и на тях може да се помогне.
Причина за хъркането може да е запушване на горните дихателни пътища, което е предизвикано от уголемен фаринкс. Също така уголемени сливици и пасивното пушене може да са причина за хъркането: деца,чиито родители пушат, са по- често засегнати от този проблем. Дори и само единият родител да пуши, рискът детето да хърка се увеличава със 60 процента. Хъркащите деца страдат нощем от хронична кашлица, освен това могат да им се възпалят ушите и да боледуват по-често. В много редки случаи трудното дишане през нощта може да доведе до забавяне в развитието на малките деца.
Хъркането влияе на детските сили. Децата се нуждаят от доста енергия, за да са активни в ежедневието и за да могат да спят по-добре след това. В следствие на недостатъчно количество кислород в мозъка могат да се наблюдават промени в държането на детето, умора през деня и бледo личицe. Децата с ниски оценки в училище например са в повечето случаи от хъркащите.
Как се решава проблемът с хъркането?
Възможно е уголемения фаринкс да се изстърже и ако сливиците са също уголемени, могат да бъдат частично отстранени с лазер. Тази процедура може да се прилага при деца под пет години. Предимството тук в сравнение с пълното отстраняване на сливиците е, че остатъкът от сливицата запазва своята защитна функция срещу вирусите и укрепва имунната система на децата.
За съжаление тази операция не помага на всяко дете. При всеки четвърти случай се наблюдават отново проблеми с дишането. Ако детето Ви хърка, поговорете с детския лекар. Той ще прегледа детето и ще Ви изпрати евентуално при УНГ лекар, който ще прегледа областта на фаринкса и носа по-прецизно и съответно ще предпише подходящото лечение.