Да постим или не - предимства и недостатъци
Много от хората си купуват през пролетта една от многото книги, посветени на постенето и започват да постят веднага - без медицински преглед преди това и наблюдение. Но какво се случва в тялото?
На първо място се изчерпват запасите на въглехидрати в мускулната тъкан и черния дроб. След това в организма започва разграждането на протеини от мускулната тъкан. Бързата загуба на тегло може да бъде опасна и за сърдечния мускул. Жизненоважните запаси от определени минерали и витамини намаляват. В този случай не изчезват тлъстинките, а основни и важни елементи в организма.
Историята продължава...
Стрелката на везната се движи на ляво, но тя не ни показва съотношението на елементите в организма. За съжаление тук се развива процес на загуба на вода и белтъчини. А след постенето? След глада и слабият метаболизъм идва отново ред на запасяването. Организмът трупа допълнителни запаси от мазнини, за да е подготвен за следващото гладуване. Постенето е само стрес за организма на човека. Много от хората, които постят, дебелеят от година на година все повече.
Повече от лишение
Постенето се прави по принцип по здравословни или религиозни причини. То води началото си от религията. Там е било израз на вътрешен размисъл. Здравословните аспекти или постенето с цел отслабване са от скоро причини за постене. Религиозното постене по принцип не върви ръка за ръка с недохранването. Съмнително е и медицинското постене, което често се предлага като "лечебно постене". Но въпреки, че постенето е с дългогодишна традиция, положителните ефекти от него не са научно доказани.
Енергията спада, килограмите се качват
Постенето по принцип не е подходящо като средство за целево разграждане на мазнини при наднормено тегло. Това се отнася за всички средства, които предвиждат снабдяване на организма с по-малко от 1000 килокалории на ден. Повечето хора при постене приемат по-малко от 500 килокалории на ден.
Хората, които постят, не се научават, да променят навиците си на хранене и самата храна. Затова е по-разумно в дългосрочен план, да се комбинират промяна на вида храна и навиците на хранене с достатъчно спорт, за да изчезнат излишните килограми.
Рискове
Продължителното постене има много отрицателни странични ефекти, независимо дали е по религиозни причини, дали е свързано само с консумация на млечни продукти или е пълно гладуване.
Постене не е винаги постене
Не трябва всяка форма на постене да се отхвърля. Религиозното постене отхвърля някои хранителни продукти като месо и алкохол. Или пък храната може да се консумира само в определени времена. Това със сигурност не е опасно. Напротив, може да бъде полезно за някои претоварени органи, какъвто е стомашно-чревният тракт в днешното ни общество и да го облекчи за кратко време. Но това се препоръчва само за здрави хора. Освен това, разпускането не трябва да продължава повече от 1-3 дни, за да се предотврати разграждането на мускулна тъкан. Също така трябва да се доставят жизненоважни елементи в достатъчно количество.
Да изглеждаш чудесно
Постенето събужда у много хора грешни надежди. Който е с наднормено тегло, си желае, чрез постене да се върне към старата си форма. Да се загърбят старите навици, за да се даде старт на ново начало. Заредени със самоувереност и оптимизъм поглеждаме всеки нов ден през нова перспектива. Но да се запазят новите правила и начини на хранене не е лесно, особено като мине първоначалната еуфория. Пример за това са обещанията, които си даваме на всяка Нова Година. Постенето е екстремна ситуация. Едно ново начало ще има успех, ако всичко се прави постепенно в нашето ежедневие. Тук важи правилото: може да отслабва само този, който е сит! Освен това са задължителни приемането на храни, богати на белтъчини и спортуването, за да се изграждат мускули и да се увеличи метаболизмът.
Със спортменски подход към семейно щастие
"-Лелееее, бомба ли е паднала тук?"
"-По-добре си замълчи, щото по цял ден си на работа, а вкъщи не си помръдваш и пръста!"
Да ви са познати случайно такива ситуации? С тези или с подобни реплики всяка вечер така се започват скандали в хиляди семейства. Причината за това е, че всяка вечер изтерзани и преуморени мами и татковци се срещат в къщи и отвъртат вентила на напрежението, натрупано през деня. Онзи, който се прибира с изпънати от работния ден нерви, бързичко пáли за дреболии-неизмитите съдове в кухнята, разхвърляните играчки по дивана...А пък онзи, който цял ден се е опитвал да угоди на децата и да въдвори някакъв ред в къщи, бързо развързва чувала с нервите и го изсипва пред половинката си. Въпреки, че и двете страни са копнеели за този момент.
Подобни разногласия не се изпаряват от самосебе си-тук се налага да се подходи с такт. Защото колкото и справедливо да са се разпределяли ежедневните задължения преди раждането на бебчето, то след появата на новия член на семейството партньорите си поделят непринудено класическите родителски роли- ТЯ си скъсва Д-то с домакинска работа, ТОЙ се грижи за прехраната иииии...значително по-малко за задълженията си в къщи. Все повече проучвания потвърждават тази теза, разбира се с друга словесна обвивка.
По-интересен е фактът, че всичко това се случва без никакъв умисъл - много бащи искат да са полезни за семействата си и да помагат в къщната работа. Капанът щраква самичък: онзи, който по цял ден си стои в къщи, върши ествествено и по-голяма част от работата. А другият, който вечер се прибира от работа, констатира само моментното състояние в къщи и не може да прецени, колко много работа е отхвърлена през деня. А и нека искренно да си признаем - колко ли мъже дълбоко в сърцето си харесват домакинската работа! Ако не е особено наложащо, по-добре да си траят и да си гледат футбол.
Добре де, а сега какво да предприемем за решаването на проблема?
Седнете заедно и обсъдете проблема спокойно.
Важно е и двете страни да осъзнаят факта, че задачите по-малко няма да станат и ще трябва да се преразпределят. Вярно, че на работното място има достатъчно напрежение и че работата въпреки това трябва да се запази в името на семейството. Но да се грижиш по цял ден за дете си е също фултайм-джоб и изисква нерви като корабни въжета. А и домакинството не може самичко да се върше, особено когато пък и детето е част от него. Т.е. всеки е заслужил червена точка за работата си през деня!
Преразпределете си задачите
Единственото спасение е да се работи като екип. Основният въпрос за решаване е: как да разпределим домакинската работа честно и поравно, така че въпреки нея да остане за всекиго мъничко свободно време?
Нашето предложение- направете списък от ежедневните задължения и преценете заедно, кой какво може да поеме. Направете си отстъпки-нека всеки да получи и поне по едно от приятните за нея/него задължения.
Придържайте се към уговорката си!
Особено важно условие, ако желаете семейният климат да се характеризира занапред с повече слънчеви дни!
Тест : Запазваме ли чувствата си и след раждането на резултата от тях?